Видове почви в България

В настощата публикация ще разгледаме различните типове почви, техният състав, релеф и климат.

За целта трябва да определим географските зони в които се намират различните типове почва.

България се състои от 3 зони, които са:

• Севернобългарска лесостепна почвена зона– обхваща Дунавската равнина и Предбалкана /до 600-700 метра надморска височина/.
• Южнобългарска ксеротермална почвена зона– обхваща територията на Южна България /до 700-800 м.н.в./.
• Планинска почвена зона – обхваща планинските районите /над 700-800 м.н.в./, покрити с широколистни и иглолистни гори, както и обширни пасища и ливади с различни вариации на планинския климат.

Типове почва:

• Черноземните почви са разпространени в Дунавската равнина /западна и средна част/, Южнодобружанското плато и Лудогорието. Имат равнино-хълмистия релеф, сух и умерено-континентален климат. Преобладава сухолюбива растителност. Характеризират се с повишена мощност на хумусния хоризонт /60-80 см/, но с ниско хумусно съдържание /2-4% /.
• Сивите горски почвиса разпространени в Предбалкана и най-високите части на Източната част на Дунавската равнина. Развити са върху хълмист и нископланински релеф, дълбоко разчленен и изграден от варовити пясъчници. Формирани са при по-влажен умерено-континентален климат и широколистна растителност. Отличават се с глинесто съдържане във вертикалния почвен профил, по-високо хумусно съдържание /2-5% /, и по-малка дебелина на хумусния хоризонт от черноземните почви.

Тези два типа почви спадът в обсега на Севернобългарската лесостепна почвена зона  с разпространени почвени типове  спрямо площта, черноземи /54%/ и сиви горски почви /39% /.

• Канелените горски почви са разпространени по южните склонове на Стара планина и останалите планини на юг от нея, както хълмистите земи на Средногорието, Тунджанската област, Странджа, Осогово, Рила, Пирин, Родопите /до 800 м.н.в./. Формирането им протича при преходно-континентален и преходно-средиземноморски климат и при участието на топлолюбива широколистна, горска растителност, разнообразен почвен състав.
• Смолни почви- отличават с твърде своеобразен произход и са разпространени на юг от Стара планина в котловинните полета, Горнотракийската и Бургаската низини. Отличават се с тежък механичен състав /съдържание на глина 50-75%/

Канелените и Смолни почви се причисляват към Южнобългарската ксеротермална почвена зона.

• Кафяви горски почви са разпространени в пояса 1000-2000м. Образувани са върху леко-песъчливо глинест състав, при влажен климат и широкото участие на широколистни /букови  иглолистни и смесени гори/.
• Планинско- ливадни почви заемат пояса над 1700 м.н.в. Образувани са при планински климат и тревна растителност. Отличават се с високо съдържание на хумус /10-30%/ и каменист състав.Кафявите горски и ливадни почви влизат в Планинската почвена зона .

Кои почви са най-често срещани?

От почвените типове най-широко разпространени са канелените горски почви /29%/ от територията на страната, следвани от черноземните почви /23%/ Сивите горски почви заемат около 17%, кафявите горски – 15%, ливадните почви – 7%, смолниците – 6% .

Общо за страната годните за обработване почви възлиза на 52% от територията на България. Това са така наречените дълбоки почви. Те се характеризират със значително плодородие и високи агротехнически качества. Заемат равнинно-хълмистите и котловинни земи, където е възможно прилагането на пълна механизация и модерно изкуствено напояване и наторяване.

Разгледахме детайлно зоните и видовете почви от които са съставени. Дадохме отговор на въпроса: Кои почви са най-често срещани?

Като заключение бихме казали, че България има сериозен потенциал да се превърне във водеща земеделска сила, защото произвежданите от НАС продукти са изключително вкусни, здравословни и качествени.

Ако, имате въпроси относно Вашата земеделска земя, не се колебайте да се свържите с екипа на kupuvamzemia.com !